КАНАРИТЕ
Родината на тези птици (Serinus canaria) са предимно някои от Канарските острови – Голяма Канария, Палма, Ферос, Тенриф и Гомеро, а също и Азорските острови и остров Мадейра.
Там те живеят сред маслиновите и палмовите горички, дървета и храсти сред лозята и плоските ниви. Опитоменото канарче бързо се е разпространило из европейските страни и започнала селекцията на породи – по пеене, оцветяване, форма и големина. Някои от канарчетата били усъвършенствани в различни певчески школи – например за вокални знаменитости се смятат белгийското канарче Малиноа и харцкият ролер. Между характерните предпочитани особености на пеенето на канарчето малиноа е била и тази, че то трябвало да пее със затворена човка за разлика от “зеещия”, т.е., “неблагороден” свой предшественик. Характерно за канарчето малиноа, е че то е най – податливо и усвояване на различни мелодии (например песните на славея). В репертоара на харцера са включени до 32 различни колена (турове). Неговата песен е в по – ниските тонове, той пее по – глухо, а не така ясно и строго като своите предци и това му продава примамливата топлина. Фигурните (изложбени) канарчета в наше време са многобройни – още в края на XVI век е имало към 30 различни цветови варианти канарчета, а днес са известни над 300 разновидности. Пеенето на канарчето е причината то да е едно от най – желаните домашни любимци.
Кръстосване
Канарчето се кръстосва както с другите видове от своя род, така и, с някои видове чинкови птици. Кръстоски се получават и с някои местни, и с чуждестранни
(екзотични) видове, особено с някои кафезни декоративни птици. Познати са кръстоски с европейското диво канарче (органел) (Serinus serinus), със зелениката (Carduelis chloris), с щиглеца (Carduelis carduelis), а по – рядко с конопарчето (Acanthis canabina), с брезовата скатия
(Acanthis flammea), с червенушката и червената карминена чинка. Кръстоски са възможни и с други чуждестранни чинкови птици – за получаването на хибридни сини канарчета е използвана северноамериканската овесаркова птица индигова чинка (Passerina cyanea)
При кръстосването на диви птици е желателно дивата птица да е мъжката, а канарчето да е женската, тъй като по – често гнезди в кафези. Добре е мъжката птица да е живяла в извънразмножителния период в общо ято сред канарчетата. След това самецът се поставя в клетка, съседна на тази на женската птица. Ако има привличане, интерес и взаимни контакти през пролуките или пренасяне на гнездови или постелен материал за гнездото, мъжката птица се пуска при женската. Най – добре е това да стане през нощта. Желателно е женската да бъде зеленокафеникава, петниста (близо до довия тип оцветяване).
При добро взаимно понасяне комплектуваната двойка може да се остави съвместно да отгледа малките си. Често обаче след събирането настъпват свади, възможно е мъжката птица да развали гнездото, дори и да станат произшествия с яйцата, евентуално и с излюпените малки. Ето защо е добре след съешаването мъжката птица да се отдели. По – рядко се случва, но е възможно и мъжкото канарче да се съеши с женска чинкова птица. Тя трябва да е кротка, желателно е да е отглеждана съвместно с канарчета и да е свикнала с тях. И тя успешно гнезди, доизлюпва и отглежда получените хибридни малки, но по – рядко, затова е по – добре такива заплодени яйца да се доизлюпват и доотглеждат от женски канарчета или от японска амадина. Мътещите в кафез женски диви чинкови птици по – лесно се приспособяват, ако са отгледани още като по – малки от канарче. Яйца на съответния вид (снесени в природата), може да бъдат подложени под канарче. Кръстоските, получени от мъжко канарче и женска дива птица (обикновено скатия, шиглец и др.) изискват повече грижи.
Получаването на хибридни птици има и научно значение – някои от тях пеят много добре, лесно се приспособяват, дълголетни са и пр. Не всички кръстоски са безплодни, но някои стават годни за размножаване чак след втората – третата година. Важн ое правилното природосъобразно хранене – освен семена са необходими и разнообразна, свежа зеленина и плодове, стъргани моркови, цвекло и храни от животински произход (яйца на мравки, твърдосварено яйце, брашнени червеи, мляко на прах, извара), кълнове от пшеница, овес, царевица, рапица, просо и др. в тях има токоферол (провитамин Е). Кръстоските е добре да бъдат отглеждани в по – просторен кафез, дори и и във волиера, за да могат да летят, да подхвъркват и да упражняват крилата си, за да са по – здрави и по – жизнени – все пак у тях има кръв от дива птица и те се нуждаят от по – големи пространства от домашните опитомени канарчета.
Хранене
Канарчето е семеядно, но не бива да бъде хранено само с бедна по състав зърнена храна. Основната му храна са ситните семена (канарено семе, обикновено просо, лудо просо, рапица, репко, по – малко лен и коноп, салатено семе (добре е птицата да привиква към него, тъй като от него не се затлъстява), малко мак, а само като добавка и преди размножаване – овлажнени трохи от сухар или стрити бисквити, кифла, ситно накълцани овесени ядки или овесен булгур и лющен овес, семе от цикория, нигер, дребен слънчоглед (особено добър е преди смяната на оперението – за оранжевите и жълтите канарчета), малко счукани или млени орехи, бадеми, лешници или фъстъци. При размножаване са нужни и покълнали семена за набавяне на витамин Е, който усилва размножителните особености и помага за заплождането на яйцата. От растителната храна на канарчетата се дават късчета ябълки, круши, праскови, зарзали, кайсии, грозде, череши, вишни, черници, южни плодове, настъргани ябълки, цвекло, моркови (настъргани). Лесна рецепта за смес от семена е следната: 200г рапица или репко, 200г просо, 100г овес, 100г слънчоглед, 100г лудо просо, 200г канарено семе и по 50г конопено и ленено семе. Сместа хубаво се омесва и дневната дажба за 1 канарче е 1.5 – 2 чаени лъжички от нея. От зеленината на птиците се дават листа от глухарче, салата, маруля, овчарска торбичка, цвекло, зеле и др. поднасят им се зеленчуци – късчета от краставици, тиквички, домати, сладки пиперки (капия и камби), сурова, печена или варена тиква, дини, пъпеши. От животинските белтъчини им се предлагат варени яйца (късчета или стъргани), брашнени червеи, прясно или кисело мляко (айрян със сухарени трохи), мляко на прах, несолена прясна извара, сушени насекоми. За набавяне на калций, фосфор, магнезий и други минерали вещества на канарчетата се дават от препоръчваните в животновъдството подходяши препарати. А за “прашните” бани им се предоставят изсушен промит пясък и пепел от горени липови или други дървета.
Отглеждане
В помещението за малки и млади канарчета температурата трябва да е от 12? – 15?С до 18? - 25?С, а влажността на въздуха да е 50%. Кафезът се поставя на огряно място, но трябва да има и сенник. Той може да е оставен и на пряка светлина, но не бива да е на въздушно течение. Ако е близо до отворен прозорец или врата на балкон, към него може да се пристрои волиера, където птиците свободно да подхвърчат. Мястото трябва да е недостъпно за котки! Възможно е покатерила се “домашна тигрица” да уплаши канарчетата и те от страх да престанат да мътят или да екне песента на мъжките птици. Опасно е и съседството с мишки (особено с плъхове), които са врагове и на възрастните, и на младите птици, а и на яйцата им. Дъното на клетките трябва да е подвижно, за да се изтегля навън и да се почиства. Клетките са главно три размера – малки (за единични птици, напр.певци), средни (за семейство и за размножаване) и големи (за семейство с “изхвръкнали” млади птици и за няколко възрастни птици). Към стената на клетката се прикачат външни хранилки и поилки. Кацалките трябва да са с дебелина 1.4 – 1.8см, за да може птицата да се захваща стабилно, но пръстите й да не я обхващат съвсем. Най – добре е те да са от върба и с необелена кора. Поставят се много ниско. Кацналата птица не трябва да докосва пода с края на опашката си или с крилата си, за да не ги изтърква и замърсява. Ако мъжкото канарче трябва да е постоянно при женското по време на гнезденето и отглеждането на малките (а и след изхранването им), то не се отделя. Размерите на клетката в такъв случай трябва да са увеличени с по десетина сантиметра (примерно 60х40х30). Таванът може да е от шперплат (също и задната страна), особено ако клетката се окачва на стената. Вратичките е желателно да са 3 или повече. Средната (долната) е с големи размери, за да може през нея да се вкарват и да се изваждат ваничка за къпане и неголям съд за храна, както и за по – свободно движение на ръката в клетката. Двете други вратички са разположени по – горе, странично от средната. Към тях външно се прикрепват гнездилките. Отворите са 2, тъй като при “добрите” женски птици, ако те се понасят помежду си, семейството може да бъде тричленно. Мъжкото канарче обикновено помага само на едната от тях при изхранването на малките. гнЕздилките са малки окачващи се клетчици като кутийки, с размери 15ь15ь20 (може и да са по – малки с 1 – 2см), с решетъчни стени. Те може да са изработени и от шперплат, плексиглас или дърво, но понякога тези материали запарват повече полога и затова се препоръчват решетъчните или запоените телени метални гнездилки. Но онези, които отдолу имат кръгъл отвор, се поставя готово дъно –то е като полукръгла поничка или малка кошничка, изплетена от канап, тел или тънки върбови клонки. Таз гнездова чашка е с горен диаметър 9 – 10см и дълбочина към 6см. ако гнездилката е външна, трябва да се има предвид, че малките канарчета започват да изхвърлят екскрементите си навън от 19 – ия – 10 – ия ден и те се натрупват покрай ръба на гнездото – ето защо се препоръчва тя да е вътре – тогава отпадъците им остават върху вътрешния под на кафеза, който лесно се почиства. Кацалките в средноголемите клетки са 2 – 3, от които 2 са странични и горни (на около 12 – 13см от пода) и 1 – 2 долни. Големите клетки са дълги около 1 метър и широки приблизително 0.5м, а височината им е от 0.5 до 1м. те се наричат още “стайни волиери” – много са удобни за отглеждане на млади канарчета ,тъй като в тях те могат свободно да похвърчат. Към една средноголяма клетка може да се окачи допълнителна волиера, до която канарчетата ще имат свободен достъп. Отделно построената волиера може да бъде дълга 2 – 3 метра (а и повече) и да е с височина на човек. Ако тя е на балкона, желателно е да е до вратата или прозореца, така че като закрито помещение да се използва и стаята. Част от мрежата, която служи за таван, трябва да бъде покрита с плоскост или мушама срещу дъжд, за сянка и пр. При желание, птиците се прибират вечер за нощуване в помещението. При отглеждане на повече канарчета единичните им малки кафези се нареждат на стената един под друг (за да не се виждат).
За предпочитане е техните тавание да не са от мрежа или решетка, а да са покрити с плоскост. Единичните кафези с женски птици може и да са в друга стая, за да не се дразнят мъжките. При съседство на птици от двата пола, женските преждевременно се предразполагат към гнездене (още през зимните дни), като се засилват със смес от твърдосварено яйце, настърган морков и натрошени бисквити. Преди съешаването обикновено кафезът с женската птица се поставя срещу мъжкото канарче, а след това и до неговата клетка, но съседните страни не трябва да са покрити, за да могат птиците да се виждат и да контактуват помежду си. За получаване на повече приплоди от 1 мъжки индивид, в съседств ос нег осе разполагат 2 единични клетки с женски (за преДварително опознаване) – неговата клетка се поставя обикновено между техните. Двете женски птици поотделно гнездят в негово присъствие. В случай, че една от тях престане да мъти, яйцата й навреме внимателно се подлагат под другата, за да се спасят повече бъдещи малки от поколението на ценния мъжкар. Така в скоро свреме ще има отново второ, трето, а в редки случаи и четвърто снасяне, и то на яйца, оплодени от него. За да се огледа по – многобрийно поколение, трябва да има и резервни женски канарчета, които да бъдат заплодени по същото време и да може да се разчита на тях като резервни (приемни) майки.
Двойките се оформят през март, но при мека зима – от края на февруари, а ако пролетта закъснее – дори и през април. Според ход а на пролетта и здравословното състояние на птиците трябва да се разчита на 2 до 3 люпила на сезон, но неповече – това би било изтощително за женската птица (в частни случаи при здрави и добре развити родители може да се очаква и четвърто люпило). Но при такова късно (четвърто) снасяне е по – голям броят на неоплодените яйца. Често закъснелите есенни люпила не дават така жизнени птици и младите заболяват по – често. При канарчетата (с изключение на “мозайковите”) няма ясно изразен полов диморфизъм, но при сравняване на здрави и добре размножаващи се птици се вижда, че мъжката птица е по – оцветена по лицето (около човката и край очите). Тя е с широк тил, с по – малък корем и по – удължена гръдна кост. В опашната си област е по – силно подута. Главното й отличие е поведението – т.е. песента. Понякога обаче и женски канарчета (особено в преклонна възраст) може да пропеят, но частично. Птиците за разплод трябва да са с изрязани нокти – иначе може да закачат гнездовата постеля, да я издърпат и да повлекат със себе си метриалите, така че да изпаднат яйцата им или голите пиленца. Женските канарчета да са обезпаразитени от външни паразити, защото в противен случай силното опаразитяване на малките може да причини преждевременната им смърт или поне да забави израстването им. За постелни материали може да се изплзват малки парченца хартия, листенца, памук идр. За гнездо може да се използва и готово гнездо от врабче или синигер – добре е в него да се постави запазено миналогодишно яйце за полог, но то трябва да се птбележи със знак, за да не се сбърка. Женското канарче започва да снася 8 – 10 дни след съешаването. Снесеното яйце се взима внимателно с чаена лъжичка и се премества в кутийка с наслоен памук, вата, хартия, пух, дървени стърготини или ситен талаш (но не от иглоллистни дървета – те имат вредни етерични масла). След като женската птица снесе и последното си яйце, отново се подменят поставените й пози със събраните яйца (или с яйца от други женски птици). Някои слаборазвити женски канарчета (по – често “първескини”) снасят само по 2 яйца, а иначе здрави птици може да снесат до 5 – 6 яйца. Те тежат 1.9 – 2.5г и са с размери 1.7 – 2х1.3 – 1.1. яйцата се проверяват на 3 – ия, 7 – ия, 8 – ия и 11 – ия ден на електрическа крушка. Неоплодените яйца, с неразвит зародиш са по – светли, а яйцата с умрели зародиши са изцяло тъмни. Яйцата с развиващи се зародиши имат встрани от затъмнените си части червенеещи се полета поради функциониращата вече кръвоносна система. Те понасят охлаждане по 2 – 3 часа, ако са извадени от гнездото, така че този преглед не е вреден за развитието им. Пукнатите яйца се отстраняват.
При изваждането на яйцата бъдете изключително внимателни, защото черупката им е изключително тънка и те могат с лекота да бъдат повредени по невнимание. Замърсените яйца се изчистват леко с навлажнено тампонче от памук – полепналите нечистотии не трябва да се чистят механично, защото яйцата са с изключително чупливи черупки и могат лесно да се счупят. “Мътоците” и неоплодените яйца се изваждат и се поставят отделно за да се изсушат, за да са на разположение за полози. Препоръчително е да се остави поне едн оот тях в гнездото. Малките канарчета обикновено ги използват като възглавничка и на него опират шийките и главичките си, за да им е по – лесно, когато родителите им ги хранят. Яйцата се излюпват след около 13 дни. Поизчакват се 15 – 16 дни (понякога измътването закъснява), но след 16 дни неизлюпените яйца се изваждат.
Малките канарчета са слепи и маат кичурчета от нежен пух. Проглеждат на 7 – ия, 8 – ия ден, а започват да писукат от 8 – ия, 9 – ия ден. Перцата им набождат на 11 – ия, 12 – ия ден. Родителите им ги хранят с полусмляна храна, а по – късно с омекотени от гушката им зърна. На 12 – ия ден на края на крилцата им се оформят четчици от поникващи крилни пера. На 18 – ия ден малките канарчета изхвръкват от гнездото, но понякога се задържат в него до 20 – ия – 25 – ия ден. След поникването на маховите крилни перца, те не се спотайват вече неподвижно, когато ръката ни приближава към тях, а правят панически опит да изхвръкнат, но са все още безпомощни и изпадат по дъното. Отчаяно се опитват да се проврат между теловете и решетките и не се съгласяват да бъдат уловени и върнати пак в гнездото. Не бива да се настоява да сеприбират там. Оставени, сами те се поуспокояват и пак заемат позата на очакване – да ги хранят родителите им, макар и вън от гнездото им.
Две седмици след излюпването на малките канарчета (след 13 – 16 дни) женската птица повторно пристъпва към гнездене. Гнездовият материал трябва да бъде оставен по пода около гнездото й – в противен случай тя ще започне да отскубва пух и перца от малките си. Трябва да й се предостави втора гнездилна кутийка с гнездово дъно.
При изхвръкването на малките птичета (на 18 – ия, 20 – ия ден) женската започва да снася там повторно, като от време на време навестява малките си и все още ги подхранва, но главните грижи по доотглеждането са поети от бащата. Той се грижи за тях още 10 – 15 дни след изхвръкването им. Някои канаровъди не позволяват на женската птица да мъти повторно, преди още да е доотгледала докрай малките си. Ето защо те или поставят снесените повторно яйца под друга женска или ги бракуват. Добре е на отделените в друго помещение мъжки канарчета да им се поставя за “учител” добър певец или запис на магнетофонна лента – може да звучат мотиви и от песента на други пойни птици, като за предпочитане е това да е песента на славея.
